Църквата почита Св. Игнатий Старозагорски
Църквата уважава през днешния ден св. прпмчк Игнатий Старозагорски.
Той е роден в Стара Загора в фамилията на Георги и Мария Загорски, като е кръстен Иван. По-късно семейството му се реалокира в Пловдив, където родителите му го вкарват в Христовата религия. След като приключва учението си, той постъпва като послушник в Рилския манастир. Скоро турци убиват татко му, а майка му и сестрите му са заставени насила да одобряват исляма.
Игнатий съумял да избяга и да се укрие в къщата на една добра бабичка. Турците посредством страдания принудили нещастните дами да кажат къде се намира монахът. Като влезнали в двора на старицата, той самичък се явил пред тях. Те не го познали, като сметнали, че всеки на негово място не би излязъл намерено пред тях. След всичко това Игнатий се принудил да избяга във Влашко.
Животът в Румъния бил плевел и доста рисков за един млад духовник. Виждайки това, той решил да се завърне в България и да се укрива от турците, които желали да го погубят. Дошъл в Търново, само че там нова неволя го сполетяла. Времената били неспокойни и турските злодеяния не давали мир на популацията. Турски бойци нападнали дома, където бил, ограбили го и почнали да го принуждават да одобри мохамеданство. Като се видял в заплаха, с цел да избави живота си, Игнатий се съгласил на думи, след което намерил метод да избяга надалеч.
Стигнал до Света Гора и там се отдал на непоколебим отшелнически живот. В душата обаче му нахлували мемоари, а с тях идвала и тъгата. Оставал дълго в размисъл. Не била единствено скръбта по изгубените близки. Съвестта не му давала покой. Чувствал се неподобаващ пред Христос.
Първо го терзаела мисълта, че е избягал и се е укрил с ловкост от турците, вместо намерено да изповяда вярата си. С още по-голяма мощ го измъчвала мисълта, че в сложния миг в Търново се е отрекъл от християнската религия, въпреки и единствено на думи. Над всичко възкръсвал споменът за мъченическата гибел на неговия татко. Считал се негов неподобаващ наследник, а бил освен това духовник.
Минало времето, а раната не заздравявала. С всеки минал ден разстройването в душата му се усилвало. Решил да почине страдалчески за вярата и с това да пречисти душата си от прегрешението на отричането. Приготвил се с пост и молитва. Най-много се молел на милостивата Майка Божия да го закриля и поддържа.
Както постъпвали всички доброволни мъченици по това време, той поставил на главата си чалма и се явил в съдилището в Цариград. На въпроса на съдията каква тъжба има, самоуверено декларирал: На млади години, застрашен от турци, дадох празна дума, че ще се отрека от вярата в Спасителя Христос. Идвам да си взема думата назад.
- За дързостта ще заплатиш с цената на живота си - споделил съдията.
- За мене е чест да умра за Христос, дал отговор Игнатий. След тези думи той хвърлил с пренебрежение чалмата, която се считала от мохамеданите за свещена. Това било задоволително, с цел да бъде наказан на гибел.
Повели го към мястото на наказването, а той вървял бодро, изпълнен с наслада, че ще почине за Христос. Приготвили се да го обесят, само че в яда си го удушили с свирепост. Това станало на 8 октомври 1814 година Тялото му било изплатено от един духовник и отнесено в Света Гора. Светите му мощи вършели чудеса.
Свети Игнатий е разгласен от Българската православна черква за небесен настойник на Стара Загора.
Той е роден в Стара Загора в фамилията на Георги и Мария Загорски, като е кръстен Иван. По-късно семейството му се реалокира в Пловдив, където родителите му го вкарват в Христовата религия. След като приключва учението си, той постъпва като послушник в Рилския манастир. Скоро турци убиват татко му, а майка му и сестрите му са заставени насила да одобряват исляма.
Игнатий съумял да избяга и да се укрие в къщата на една добра бабичка. Турците посредством страдания принудили нещастните дами да кажат къде се намира монахът. Като влезнали в двора на старицата, той самичък се явил пред тях. Те не го познали, като сметнали, че всеки на негово място не би излязъл намерено пред тях. След всичко това Игнатий се принудил да избяга във Влашко.
Животът в Румъния бил плевел и доста рисков за един млад духовник. Виждайки това, той решил да се завърне в България и да се укрива от турците, които желали да го погубят. Дошъл в Търново, само че там нова неволя го сполетяла. Времената били неспокойни и турските злодеяния не давали мир на популацията. Турски бойци нападнали дома, където бил, ограбили го и почнали да го принуждават да одобри мохамеданство. Като се видял в заплаха, с цел да избави живота си, Игнатий се съгласил на думи, след което намерил метод да избяга надалеч.
Стигнал до Света Гора и там се отдал на непоколебим отшелнически живот. В душата обаче му нахлували мемоари, а с тях идвала и тъгата. Оставал дълго в размисъл. Не била единствено скръбта по изгубените близки. Съвестта не му давала покой. Чувствал се неподобаващ пред Христос.
Първо го терзаела мисълта, че е избягал и се е укрил с ловкост от турците, вместо намерено да изповяда вярата си. С още по-голяма мощ го измъчвала мисълта, че в сложния миг в Търново се е отрекъл от християнската религия, въпреки и единствено на думи. Над всичко възкръсвал споменът за мъченическата гибел на неговия татко. Считал се негов неподобаващ наследник, а бил освен това духовник.
Минало времето, а раната не заздравявала. С всеки минал ден разстройването в душата му се усилвало. Решил да почине страдалчески за вярата и с това да пречисти душата си от прегрешението на отричането. Приготвил се с пост и молитва. Най-много се молел на милостивата Майка Божия да го закриля и поддържа.
Както постъпвали всички доброволни мъченици по това време, той поставил на главата си чалма и се явил в съдилището в Цариград. На въпроса на съдията каква тъжба има, самоуверено декларирал: На млади години, застрашен от турци, дадох празна дума, че ще се отрека от вярата в Спасителя Христос. Идвам да си взема думата назад.
- За дързостта ще заплатиш с цената на живота си - споделил съдията.
- За мене е чест да умра за Христос, дал отговор Игнатий. След тези думи той хвърлил с пренебрежение чалмата, която се считала от мохамеданите за свещена. Това било задоволително, с цел да бъде наказан на гибел.
Повели го към мястото на наказването, а той вървял бодро, изпълнен с наслада, че ще почине за Христос. Приготвили се да го обесят, само че в яда си го удушили с свирепост. Това станало на 8 октомври 1814 година Тялото му било изплатено от един духовник и отнесено в Света Гора. Светите му мощи вършели чудеса.
Свети Игнатий е разгласен от Българската православна черква за небесен настойник на Стара Загора.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ